Лазо лежеше и мислеше. Подигравките на другарите му се забиваха като остри игли в сърцето и спираха дъха му от мъки.
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
- Гледай к’ва путка приятел! Първоначалния шок у Жоро премина изцяло и се смени с пълна възбуда.
— То си е моя работа — отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.
Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста, ако го обича, да не ходи на Гургульово кладенче за вода.
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
Постепенно он стал играть роль узлового пункта, связующего Юго-Запад Китая и верховье Янцзы разкази Чунцин с внешним миром.
На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
Имало едно време една вдовица. Тя имала две дъщери. Голямата била същата като майка си – и по лице, и по характер.
– Може и да ти се получи. – Но аз не умея – въздъхнал Умка. Майка Мечка ласкаво потупала сина си зад ухото и му показала гларусите, кацнали […]
За нас е важно да предоставяме нови знания на децата и да носим усмивки на техните лица.
Христина беше с доста къса пола, която подчертаваше красивите й стройни крака, тениска и късо кожено яке.